До мен си ти,
но всъщност си далеч.
В сърцето си ми ти,
но надалеч от очите.
И теб те няма през деня...
Няма те и няма кой да
погали моята снага,
няма кой да впери очи
в мен и страстно с поглед
да изпива.
Няма кой да ме докосне с
най-нежната целувка
на света.
Няма те...
И няма кой да ми каже
"Обичам те!"
Идваш само през нощта,
докосваш ме в съня и
отново пак си тръгваш
сутринта.
Сякаш затваряш след
себе си вратата, за
да не видиш болката
в очите и почувстваш
тъгата в гърдите.
Но тя е по-силна,
по-силна от двама ни,
по-силна от теб и мен.
Тази болка е оковала душата
ми и безмилостно покорила
дните.
Ти отново пак връщаш се
и прегръщаш ме в нощта,
но Защо!?
Защо, постъпваш ти така?
Не виждаш ли, че ме боли
от това.
Моля те,
нека преглътнем гордоста
и раните дълбоки да
заличим, в нощта.
Нека да отминем предразсъдъците
и отново да опитаме
от младостта на любовта.
Нвка да се борим за любовта,
тя ще спаси душите ни от
самота.
Да се обичаме това ще
даде да сме в Рая!

ПС: Истинската любов винаги чака и се
надява на чудо! За тези които
обичат, чакането не е наказание!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Katrinsiq
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-21
прочитания: 71
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52764
   Съобщения: 241554
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82182
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420