|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Писмо
Аз пак ти пиша от онез писма,
в които се кълна, че те обичам!
Отново сгъвам белите листа
и ги прибирам, без да препрочитам!По кой да ги изпратя и къде?
Ти нямаш ни адрес, ни номер.
Че до небето, там, където си,
не мога да ти пусна даже спомен! Цветята ги запазих, за хербарий.
Венец красив от тях ще оплета.
Но няма да го пращам със писмата,
при тебе лично ще го донеса! Но... няма да е скоро. Не очаквай.
Ядосана съм ти сега. Уви.
Оставам на земята при децата.
Когато дойда там, ме приеми. .......
Сега цъфтят на гроба ти кокичета.
На мен приличат, в сватбена премяна.
Гълъб бял над твоите момичета
разперил е криле. Като отмяна!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 21.04.2008 г.
прочитания: 96
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158305
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 97
|
|
|
|
|
|
|
|
|
