Отминаха дни, все чаках със свито сърце две тъмни очи - по-тъмни от синьото в беззвездното зимно небе, да вдигнат за миг нощта от душата ми с камбанно-лъчист нежен звън, без вино и стих, припомнил раздялата - пустинно-мъчителен сън. Без дъх - предълго залагах в гърдите си и вяра, и примка от страст. Не виждах, как бързо минават дните ми.
И бавно изстива кръвта...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------