Не поглеждай в мен

Каза ми, че за теб съм красива,
затова без глас моля те не поглеждай в мен,
лъжливата красота недей убива.
Копнежът ще бъде с отвращение заменен...

Във вътрешността ми е само празнота,
така дълбока и непрогледна - същинска мъгла.
Срам ме е да разкрия пред теб тази грозота,
която така умело криех от света... досега.

Плахо показвам ти същността своя.
Не крия, страх ме е да не бъда отблъсната.
И ето: така бързо настъпи развоя,
време е тази болезнена илюзия да бъде прекъсната.

Мълчание... и поглед неясен.
Говори! Нямам смелост да попитам сама,
боя се да не загубя момента прекрасен.
Точно ти избави ме от тази тишина!

Стоиш. Какво чакаш? Не разбирам...
И в миг долових усмивка плаха,
с теб да бъда аз несъмнено избирам,
в очите сълзи от щастие заблестяха...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-21
прочитания: 83
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7551
   Автори: 2042
   Произведения: 45930
   Съобщения: 202373
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68574
   SMS-и: 800
   Снимки: 4705