|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ВЪРТЕЛИВО
Въртящи дни пак се подреждаха в години,
В небето всяка нощ умираха звезди,
Пресъхващи морета ставаха пустини
Ала Светът за миг не спря да се върти!
Въртят се птиците из облаците сиви,
Луна изгрява вечер, денем - слънчев пек,
Едни ридаят, а пък други са щастливи -
Това ли бе светът на днешния човек?
Изобщо всичко беше като въртележка,
Като рулетка беше хорската съдба -
Залагаш всичко дето имаш - всяка дрешка
И чакаш в утрото да станат чудеса...
А пък Светът за миг не спря да се върти
И пак ще стигнем там, от дето сме тръгнали,
Крепи ни алчност, утешават ни войни
Защото не светът, а ний сме се въртяли!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 21.04.2008 г.
прочитания: 84
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7080
Автори: 1860
Произведения: 39618
Съобщения: 156567
Лексикони: 1738
Коментари: 54745
SMS-и: 754
Снимки: 4146
online: 70
|
|
|
|
|
|
|
|
|
