Цигарени мечти във пепелника смачкани и пожълтели, прокашлят в кръгове от сива безпощадност. Последни думи по бялата стена. Разбити и изгубени в безвремие замлъкват. Очите ми вървят по осиротели стъпки, и примигат като доизгаряш факел, сред внезапно плиснал дъжд. Ръцете стискат малкото надежда, измръзнала до посиняло безразличие. Виждам дните - бели страници на недовършен, но добър роман. И сякаш за погребение, във пресъхналата ваза само два цвята са останали. Бели хризантеми.
