Някога...сега...

Ти ме предаде отвътре.
Отворих ти тайната си врата.

Рицарю без сърце,
повяхнаха цветята
в желязната Ви ръкавица.
Проплака нощната тишина.

Исках да бъда Сатаната
и да взема твоята нежна душа.

Тази вечер Милейди е тъжна.
Бели сови в здрача кацат
по каменния зид
и кълват оголената и самота.

Можех ли да те обичам?
Любов ли беше това?

Свободата, рицарю,
е млада, капризна дама.
Прегръдка и синкоп на копита,
които ви отнасят далече от града.

Казваха - изгори, за да светиш...
Но защо в мен остана само пепелта?!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-21
прочитания: 119
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43697
   Съобщения: 185976
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61855
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582