Бял лист... с многоточия... Неизказани мисли, неродени дела... Очакващ различните прочити, поставил е точки, теглил черта...
Поставил е много, поставил е три - сякаш не вярва само в една. Уморено над него перото стои и стичат се бавно сълза след сълза...
Думи отлитат изтрити със тежка ръка. Слепи в сълзите си мисли прегръщат онемели слова. Над листата изплакано чисти...
Бял лист... А крие толкоз слова! Мечта в белотата и ключ от врата... Че точката край е, когато е само една. В многоточие крие миналото свойта съдба...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------