В очите си събирам капчиците бистри, които след себе си оставяш... а усмивката ми на конци от копринени мечти ги ниже. Като кристали в мрака те проблясват... плахо трепкат и на лунна светлина примамливо искрят. С мисълта си галя ги едва, едва... с мигли ги целувам... Докосна ли ги, ще се отронят като падащи звезди. Бих искала да ги прегърна, защото те... това, си ти...
