Нощта си тръгна...

Погалих капчица роса,
тъй нежна и прозрачна -
не бях я виждала такава досега...
Бе сутришна и чиста,
поглъщаше дъждовна светлина,
докоснах я -
приятно мокра,
със вкус солен и пареше като сълза...
Исках да ти я даря,
но попи във топлата ми длан -
тъй жадна -
за любовни ласки...
И протягам тръпнеща ръка -
утрото във себе си събрала
с целувка по-сладка от роса -
да те събудя...
- Нощта си тръгна,
със устни ти поднасям пак деня
и слънцето -
поканих го на гости!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maja
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-21 г.
прочитания: 98
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483