Притиснат под пухените облаци от камък,
потънал в трепета на животворна смърт,
зарових желязното сърце от слама
в черната земя от мека твърд.

Усмихнати сълзи в зачервените очи
блестят от бодрост уморени.
Сладката отрова във устата ми горчи,
замръзнал огън тече по мойте вени.

Гарваните чуруликат мелодия игрива,
накацали на жизнерадостно изсъхнало дърво,
над неизвестната ми гробна плоча сива,
а старицата надвесена над гроба пита: "Защо? Защо? Защо..."
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: CryingInferno
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-20
прочитания: 100
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223947
   Лексикони: 2310
   Коментари: 73798
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970