Миг от вечността

Пролетта със нежен вятър ме пробужда,
цветя се сплитат в моите коси.
Жажда за живот се в мен събужда,
жажда за любов в очите ми гори.

Мойта младост във лятото живее,
тогава срещнах тебе, Лъч от слънце.
За страстни бури душата ми копнее,
за надежда, за любов дори и зрънце.

Есента бавно приближава в небесата.
Полята тъжно шепнат: " Иде краят! "
Животът капе пожълтял с листата,
полека уморени очите се затварят.

Ще дойде зимата ослепително бяла,
ще замръзне всичко сковано от мраз.
Но напролет любовта ще се върне - смъртта не съзнала
и със нея при теб ще се върна и аз.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: porsche
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-20
прочитания: 138
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7740
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208415
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73695
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960