Целувки в канала

Те слагат в скъпи рамки очите си

и карат коли без таван,

стегнали в силна прегръдка телата си,

обсипани с благороден метал.

Забравили мечтите в хотелската стая,

за нови не мислят дори.

Щом стрелките на часовника заспиват,

те плисват лицето си с вода,

а с нея целувките отиват в най-мръсния канал.

И вдигат поглед в гладката повърхност,

и знаят кой е там -

една измачкана реалност,

един ограбен храм.

Те търсят плюшена утеха,

на възел стегнали ръце

и капки тропат по

най-тъжното мече.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf