Потънала във крехката си същност, се боря със подмолните си страсти! В душата ми се гонят пеперуди, с криле докосват тъмното ми его! И крия се от будната си съвест, която ме разпъва на стената! Изпивам чаша ледена умора и питам се, защо ли продължавам да чакам някой, някъде, отнейде!!? А призрачния дъх на тъмнината охлажда нажежената ми болка! И пак потъвам в себе си - до крайност!!!
