Отварям очи и сякаш живот няма, щом липсва топлата прегръдка на мама. В пустиня сякаш се превърна светът, няма вече слънце, тих сега е градът. Ето и леглото е празно и студено, сърцето ми е от болка уморено. Сега в тази минута свърши сънят и започна с нова сила денят. Поглеждам към креслото в тъмнината, и на живота усещам красотата. Защото в него е сгушена мама и знам - на света сме поне двама.
Обичам те, мамо!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------