|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Посвещение
На дядо ми...
Един живот - нещо толкова мигновено и величествено.
Създаден от нищото, ти успя да сътвориш живот.
На всекиму даде частица от себе си, остави незаличима следа.
Пазя спомена за теб, дълбоко в себе си, за мен той е богатство свещено,
на твоя безценен завет сърцето ми е кивот.
Смъртта ти бе божествено престъпление, жестоко и извратено.
Никога не ще се примиря, не съм способна да го приема за естествено!
Сърцето ми кърви, за миг замисля ли се - спира. Болезнен ропот...
Без теб да оцелявам, непосилно е това противно съществувание.
Към теб протягам своите ръце и чакам настоятелно,
ела, бъди за мен ти разрушената опора, освободи ме от душевния хомот.
А спомените общи нежно галят моето сърце, усещам сякаш топлина. Дали?
Край! Реалността... така я мразя, отново страх обзе ме настоятелно.
А как безумно иска ми се да се превърна аз в робот,
дълбоко да заровя болката от спомена, без страх да продължа напред...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-19
прочитания: 67
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45341
Съобщения: 239831
Лексикони: 2032
Коментари: 67371
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
