Смъртоносно еднообразие

Смъртта не плаши ме.
Тя е мое ежедневие
и неизбежно застига ме.
Болезнено съществувание...
Раздира ме цяла
и остава прах само.
Без спомен от душата ми бяла,
само студена ръка върху моето рамо.
Предвещава тя поредния път,
в който ще умирам аз.
Безразличен е светът,
скован от адски мраз.
Тишина - пак съм сама,
привикнах вече към това.
В сърцето ми забий тази кама,
напоена със смъртоносна отрова.
Късно е вече за мен
да открия същността своя.
И отново след полет сломен
се отдавам на покоя...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-19
прочитания: 92
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7734
   Автори: 2104
   Произведения: 48783
   Съобщения: 211809
   Лексикони: 2295
   Коментари: 73531
   SMS-и: 806
   Снимки: 4944