Страх ме е...

Страх ме е от самата себе си

от мисълта с коя си...

Знам наранявам само мене си,

но ти не знаеш как боли...

И седя на пода и плача аз

и се чудя какво се случи с нас?

Срещите ни бяха като миг,

разделяхме се вик...

Живеехме в приказка красива

и изведнъж започна всичко да се срива...

И започнах да отварям очи

и да виждам твоите лъжи...

Изведнъж истината се стовари върху мен -

загубих желание да живея съвсем...

Исках да крещя,но не колко те обичам,

а че те мразя и си ми безразличен...

И тогава ме остави ти -

с болка и плувнали в сълзи очи...

Доста време мина или не съвсем,

а ти все още живееш в мен...

И горчиво съжалявам,

че толкова трудно прощавам

и мисълта за теб ме убива всеки ден...

...скоро ще угасна съвсем...

Страх ме е от самата себе си,

от мисълта,че с друга си...

И безкрай да наранявам мене си

не мога да спра сърцето си...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf