САМОТАТА...

*         *         *

 Самотата ми е смесена с умората,

живота ми тежи като олово.

Заглеждам се в усмивките на хората

и търся те в лицата им отново.

Самотата е навред около мене,

тъй властна, като зъл велможа

върлува, бие ме със времето

и лепне по треперещата кожа.

Самотата, аз я срещнах много пъти,

познавам я, за мене тя е стръв,

тя всяка вечер погледа ми мъти,

живее в мен и в мой'та кръв.

Самотата, който я познава,

той само знае как горчи,

как тихичко те носи към забравата

и в тишината покрай теб мълчи.
 
Самотата ли? Познавам я добре,

със мене се събужда и заспива,

тя кара любовта ми да умре,

но споменът за тебе я убива!

*          *            *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf