Сърцето говореше за него,че си го иска и се нуждае... аз го послушах.Направих всичко по силите си, но УВИ нещо не се получи. Сълзите ми се молеха, че не трябва така да става... не искат да се появят на моето лице, но УВИ нещата не стояха така както аз исках. Душата ми крещеше, че аз съм виновна за това, защото не питам нея, а нейната приятелка "Любовта".
Какво да слушам аз... кой!!! Всеки си иска своето, но за мен какво остава... май нищо!!!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: any4ka_bany4ka
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-04-19
прочитания: 133
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49162
   Съобщения: 228233
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73982
   SMS-и: 811
   Снимки: 4987