Абдулрахман Акра ----------------------- Може би любовта ще отричаш, ала аз да повярвам... Едва... Моята обич като въздух ще дишаш нощ и ден и до край на вечността.
Без целувките ми по челото ще увяхне във теб радостта. Ще изсъхнат и локви на младост, ако няма да те милвам с ръка.
Запомни, докато слънцето грее и цветята да се къпят с роса, и славеят в клонките пее, че без мен няма лъч топлина.
На нощта ти аз съм тишината и за дните ти съм белия свят. За небето над теб съм луната с щедър дух и мечти съм богат.