Изхлипа брегът и потъна в небето,
примамен от лунния син филигран.
Двуполюсни думи се стичат където,
съм черно до бяло, съм Ин или Ян.
Умират делфини по стария пролив,
и плажът в дантелена пяна мълчи,
по мокрия пясък му писах...Защо ли?
Морето е хищно и няма очи.
Луната отново е само по риза,
от хиляди миди, прибоят в седеф,
а писък на чайки все още разпитва,
дали ще съм утре, каквато и днес...
Разпъвам си погледа по хоризонта,
не мога да плувам, а плаче брегът,
компасът е с мания "стенен часовник",
а лодките вечно са пълни с вода.
Оставам на части по малкия остров,
на мили от изгревна златна коса,
в роса са тревите - и сини, и мокри,
удавник е вече отдавна брегът.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-04-19
прочитания: 111
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8048
   Автори: 2221
   Произведения: 52644
   Съобщения: 243144
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81760
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401