ДО КЪРВАВО

Полепнал живота се стича,

насъсква пореден палач,

ужасяващо демони вплита,

и разкъсва посления плащ.

От голота изтръпвам кристално,

от лунни лъчи ослепях,

от войни за незначителни тайни,

се разтопих в пустинен пейзаж.

И влизах от илюзии превзета,

излизах наранена "на парче",

изяждах болката в очите,

политах към издъхнало небе.

Химерите превзеха световете,

на гилотината издигаха мечта,

на нишката прегризваха душата,

и изкопаха гроб на вечността.

А, вечност няма... в нея бях родена,

от нея пих на глътки любовта,

във нея ще изгасна... ще изтлея,

духни свещта... навън е слепота.

18.04.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf