на М.Ц.

"Умираме по малко със смъртта на всеки свой близък" - А.Далчев

Свих си цигара от небето,

разпиляла сухите лета -

цъфтеж на всичко отнето,

с цветя от пиратски платна.

Макар без спомен и свидетел,

накъсах шепота с ръце

и го покрих със сълзи пепел,

лютеше димящото сърце.

Подписах пулса със едно хвърчило,

скрито в облаците словом,

родена във крилата му безкрило,

раздрала плът до дъх на сбогом.

Предрекох ден, окървавен от нощта,

тих залез във вик безкръвна самота,

но се заклех с дъха да те събудя

ако за последно дойдеш във съня.