|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Мартини "Жадувам за теб"
Говориш ми...
Дъждът се пак засилва.
Мобилният прекъсва...
Тежък миг.
И по стъклата на колата
черни пръсти
на мокра нощ се свличат.
Сдържан вик.
На път към теб...
А сякаш път към Ада.
Порои от вода.
Небе - катран.
Светкавици - камшици,
цитронада -
изстискана Луна,
копнеж пиян.
Мартинито изпито тази вечер,
на крак във някакъв случаен бар,
не бе достатъчно да стопли.
Неизречен
въпрос кърви
в зрънца на нар презрял.
Тъй грозен трясък.
Облаци - цунами
разбиват мрака.
Пъзла уж не съм,
а свива се душата в оригами
и вече съжалявам, че съм вън.
От радиото стърже самотата,
с гласа на някакъв дрогиран, млад певец.
Крещи и стене. А дъжда в яката
все тъй е мокър. Дом и душ?! Ядец...
До тази мила, ласкава картинка
са много километри. Спи града.
Спи времето - премръзнала калинка,
а аз в нощта съм дяволски сама.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-18
прочитания: 110
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7590
Автори: 2049
Произведения: 46499
Съобщения: 226926
Лексикони: 2101
Коментари: 69656
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
|
|
|
|
|
|
