|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Мартини "Жадувам за теб"
Говориш ми... Дъждът се пак засилва. Мобилният прекъсва... Тежък миг. И по стъклата на колата черни пръсти на мокра нощ се свличат. Сдържан вик. На път към теб... А сякаш път към Ада. Порои от вода. Небе - катран. Светкавици - камшици, цитронада - изстискана Луна, копнеж пиян. Мартинито изпито тази вечер, на крак във някакъв случаен бар, не бе достатъчно да стопли. Неизречен въпрос кърви в зрънца на нар презрял. Тъй грозен трясък. Облаци - цунами разбиват мрака. Пъзла уж не съм, а свива се душата в оригами и вече съжалявам, че съм вън. От радиото стърже самотата, с гласа на някакъв дрогиран, млад певец. Крещи и стене. А дъжда в яката все тъй е мокър. Дом и душ?! Ядец... До тази мила, ласкава картинка са много километри. Спи града. Спи времето - премръзнала калинка, а аз в нощта съм дяволски сама.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-18
прочитания: 110
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7590
Автори: 2049
Произведения: 46499
Съобщения: 226926
Лексикони: 2101
Коментари: 69656
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
|
|
|
|
|
|