Забрави ме... Ако можеш

Забрави ме! Ако можеш. Хайде...
Като... непрочетено писмо...
Но ще мислиш за мене тайно.
Ако... И какво би било?
Да можеше само, да знаеш
какво ли пък пише във него,
какъв ли ще е краят му,
и какво би последвало...
Нима погледи, няма да хвърляш
и крадешком и да близваш
залепените му ръбове,
с искри да го пронизваш,
да биха изгорили плика -
тайната забулена
и истината да заблика
бляскава, непринудена?!...
Неизвестното примамва.
Неизвестното привлича.
Де да можеше само
да спреш да ме обичаш?!
А писмото си е там. Написано.
Само на ръка разстояние.
На една обсебена мисъл...
Сърцето не понася оправдания -
острието на хладния разум.
То знае защо към писмото поглежда
и не иска от любов да се пази.
Има своя непонятна надежда,
че ръката, ще се протегне
и трепереща ще го отвори.
А после, очите ще го попият,
устните ще го повторят...
Защото... Защото
думите му парят,
като любов,
защото, ти цял изгаряш
да узнаеш - Какво би било?
Помниш ли, какво веднъж ми каза -
Любовта е болка...
А аз добавям - тя е тайна.
Като... непрочетено писмо те блазни...
Забрави ме...
Ако можеш.
Хайде!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf