Пролетна омая..

На Иван Иванов...

Песъчинките
танцуват
под ритъма
на силният
вятър
който ги
омайва...
а морето..
то е вокал
в тази пролетна
песен, която
се впива в мен
и със нежност
разтваря сърцето ми
както се разтварят
листенцата
на пролетно,
алено лале
Обичам те
(знаеш го)
така топло
и жарко, както...
слънцето стопля
измръзналите
сърца...
на обезверените
хора...
Мислите ми
се носят към теб
така..., както
птиците летят
в небето
волно, спокойно
и ведро
и така естествено...
Намерих ключа
отворих сърцето
ти пак... успях
но този път
искам да остане
отворено за мен
завинаги...
остави ме
там, в него
и аз ще пръскам
светли искри
около теб
ще повикам щастието
и то ще
ни наметне със
вечната пелерина
на любовта...
и за нас ще бъде
винаги
омайна пролет...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf