Мечо Пух

Мечо Пух, целият си мокър станал,
бързо подсуши се докато не си хрема хванал!
Навън слънчице пече,
а ти защо си ми мокро бе мече?
Къде пак се заигра,
че козината ти е вир вода?
Мечо Пух се изсуши
и виновно ми съобщи:
"С Тигър бяхме в гората,
жаби да лови ме в реката,
но не щеш ли изведнъж
страшен глас изрече - "Къш!
Марш от моята река
до де не съм ви клъвнал с клюна"
За първи път ти казвам
страшилище такова виждам -
високо метър - два,
с крак един и с крила.
Тигър като взе че се стресна
и цял отгоре ми се метна,
аз пък се подхлъзнах
и в реката някак си цамбурнах.
Жабите се разподскачаха,
също и заквакаха.
Тигър смелостта си прояви
и започна да ръмжи.
Страшилището дългокрако се уплаши
и бързо бързо нанякъде отпраши.
Ето ме сега съм тук
и вече съм напълно сух"
Разказът си свърши моето мече
и прегърна ме от все сърце.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nightmare90
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-18 г.
прочитания: 75
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483