Крясъкът на тишината

Някак безразлично е станало всичко.
Над мене небето е сиво.
Очите безмълвни
прозорците в моята стая
- мъртви конски очи
изцъклено гледат,
дори - апатично:
калните стъпки,
мръсната улица,
мътните локви,
мокрото куче
и всичко...
Вали.
И е тихо.
Като след сбогом!
Някакво страшно спокойствие.
И е пусто
- изоставена църква.
Като край безнадеждно
в мене мечтите умират.
Преобърната душата ми стене.
Тишината крещи...
А на кого ще разкаже
за нашето минало.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf