Нощта самотницата черна, разгърна свойта пелерина и в мрак покри душата бедна, смразяващ хлад от там премина.
На всички грешници вината, в сърцата страдащи събужда, нощта сестра е на тъгата, а нея утрото прокужда.
Нощта самотницата черна, обгърна ме и си замина... Пред себе си дали съм верна??? Що болката ми не отмина???
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------