Острите токчета

15. Острите токчета

Острите токчета пронизват сърцата на паветата

и тихо стенейки изпукват, но не от болка от

копнеж по красотата дето ги настъпи.

Острите токчета бяха напрегнати, не е лесно

да носят подобна отговорност.

Трябва да я запазят до срещата, но всъщност

завинаги.

Дърветата уж невинно милват главата и с клони.

А други пък смело намигат с листо.

Но острите токчета бързат не ги интересуват

подобни неща.

Слънцето близва косата и за да искри

А вятъра, немирния вятър не смее

да кихне дори.

Готово,

устните намерени,

очите изпълнени,

острите токчета могат да си починат

на пода.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf