Морския дух

Морето - това са моите сълзи,

изплакани някога, отдавна, преди,

това е водна площ огромна,

показваща моята болка.

Бушуващите пенливи вълни,

разбиват се в твърдите скали,

както разбиват се

всички наивни мечти.

Морето е бурно,

вълните бушуват,

знамето черно,

душата на любимия неверна -

любовта не съществува.

Плажът е самотен

в черния мрак,

развява се черният флаг

на спасителния пост окачен

предишния ден.

Ситния пясък,

пронизва го блясък

от светкавица зла,

изпратена от злата съдба.

Вълните всичко заливат,

пясък, спасителен пост,

сякаш сълзи проливат,

заради наглостта

на тази коварна съдба.

Вълните се вдигат, бушуват,

дяволският танц безспирно танцуват,

сатанински ритуал изпълняват

и така се забавляват.

Сякаш злия Сатана

е решил да удави света.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf