Дар

Няма ли да дойдеш пак?,

последно като за раздяла...

И душата потънала във мрак,

поне за миг да бъде пак засмяна.

Няма ли да ме прегърнеш,

за последно с твоите ръце?....

Аз знам, че няма да се върнеш,

това разкъсва моето сърце!

За последно днес ме целуни,

със страстта и нежността с,

която някога ти първата целувка ми дари!

И за мен да бъде този спомен вечен,

прилежно запечатен в паметта.

Ще те помня аз като човека,

който ме превърна във жена.

Този който ме научи да обичам

и омразата в мен роди,

а после чувствата градени с много труд,

без капка съжаление разби!

Научи ме да бъда вярна.

Научи ме безмилостно да наранявам

и за това най-много съм ти благодарна.

Ще бъда твое копие същинско,

познавам те - Ти беше моят господар.

Ще бъда като тебе-Безпощадна,

достойна притежателка на твоя Дар!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf