Този свят намрази ме до дъно (а чашата е нежна и чуплива) и трябва да си много лек и бавен през себе си да бягаш по принуда да чезнеш в мрака на едно начало и пак на ново да повтаряш утрото.
Този свят намрази моята усмивка била ненужна - като черна зима и нямало за мене път - надежда и нямало белязани мостове отказани цигари да допуша и няколко обесени послания за милост.
Този свят намрази моят начин и после отначало ме намрази - за разкош но няма кой да мрази като мен и с последната омраза - да обича...
