Отне ми всичко - даже красотата! Без жалост ми открадна младостта... Дори мечтите, стъпкани в краката изцапани лежат сега в прахта.
Повярвай, всичко бих простила, но не и миговете самота, в които чаках, болката стаила, да споделиш със мене радостта.
А ти се връщаше студен и вместо радост - носеше тъга. Убиваше ме бавно, ден след ден, изстисквайки цветът от моята душа.
Превърна любовта ми във омраза и в тъжна сянка моето лице. Предаде ми и своята зараза - да бъде камък моето сърце. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
