Сломена

Хубавото време отмина,

онези мигове са заличени,

ти към мен истина,

остана само любовта несподелена.

Отмина времето, когато

ме даряваше с нежност ти,

с щастие огромно бях богата,

но вече всичко се промени.

Остана само мъката в сърцето,

нарастваща с всеки ден

и споменът за мястото, където

ти се раздели с мен.

И ето ме сега сломена,

повяхнала в подути от плач очи,

проклинам любовта несподелена

и твоите лъжи.

Накрая пак сама останах

със свойта безкрайна тъга,

а ти срещу мене застана

и не ми подаде ръка.

А аз от това се нуждаех,

от твоята нежност и любов,

но ти навярно не желаеш

да чуеш моя зов.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf