|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Все по-бяла
Не го приех, отблъснах го, не грубо -
с усмивка... Тя за него бе като кама,
но наранен отново пожела ме, друго
не виждаше освен мечтаната жена. Не можех да съм с него без желание,
без страст и порив, без копнеж и плам.
А ти дойде до мен, задочно наказание.
Отвори ми широко своят мъжки храм. За малко влязох, останах дълго време.
Не бях изгубена, там се намерих цяла.
Наказа ме, но нищо не отне от мене...
Душата ми от теб излиза все по-бяла. 17.04.2008г (цикъл "Бяло перо")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 17.04.2008 г.
прочитания: 115
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39616
Съобщения: 157453
Лексикони: 1738
Коментари: 54803
SMS-и: 754
Снимки: 4146
online: 90
|
|
|
|
|
|
|
|
|
