Ще дойда с един много закъснял влак
и с много луни във очите си.
Точно по средата на зимата,
когато реките са замръзнали,
а птиците фатално треперят.
Ще дойда, когато
твоят прозорец не свети
и на теб ти прилошава
от ледове и еднотипни делници.
Ще дойда точно тогава,
във сивите ти сънища
и в твоите ветровити нощи,
когато мечтите се превръщат
във спомен, още преди да се сбъднат.
Когато облаците са скрили звездите,
а думите ти висят във въздуха.
Тогава и кръвта е глухоняма,
болката атакува мозъка ти
и вътре в тебе се късат
неузрели семена и надежди.
Ще дойда и сълзите ми
ще ти изпеят най-истинската си песен.
А ти ако искаш,
можеш да запалиш онези луни...
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|