На майка ми

Гледам снимката и сякаш влизам в нея -

дете и възрастна, слети в една.

Детска песничка нахлува в мен и пее.

Отново нося "Крава" шоколад

и имам най-червените обувки,

а шуменските кестени цъфтят

и вятърът изпраща им милувки.

А майка ми е младата жена,

която пак ме води за ръка

за празника - разходка из пролетния град.

Тогава знаех - нищо страшно няма

и нищо невъзможно на света -

ако до мен спокойно крачи мама,

върви безгрижна с нас и радостта.

Бях типично мартенско дете -

упорито, вироглаво и щастливо.

Рой въпроси: " Как? Защо? Къде?

Кога?" - от мене вечно се изливаха.

Тогава просто знаех, че е истина,

че винаги доброто побеждава

и късче приказка, спасена и пречистена,

у мене май завинаги остава.

Навярно ти е било доста трудно

да ме научиш, че не винаги е празник.

Затуй косите твои, нищо чудно,

тъй рано, твърде рано се прошариха.

Днес аз съм майка горда и щастлива

на две прекрасни слънчеви деца.

Ала и мен сърцето ме присвива -

дали ще стигнат своята мечта,

дали успях да ги направя силни

и борбени във този сложен свят,

дали ще могат да запазят винаги

в доброто вярата и вечния си глад

за нещо ново, устремно, красиво?

Детето в себе си дали ще съхранят?

И, Господи, дано да са щастливи!

Сбъдване реално и чудесно

в живота им дано да се получи !

И в моите коси е снегопад.

И все пак - гледам старата ни снимка -

хлапето с плитки нейде в мен е живо.

Ти учеше го да не се предава лесно.

И го научи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf