Чета очите ти на
лунна светлина
и сърцето ми подскача
около събудените
раковини.
Четирите посоки на света
ми се усмихват,
щастието размахва криле
до края на небето.
Топлите ми нозе
разгадават тайната на
мидените черупки.
Морето се надига като
един син облак и
говори с благослов.
Коленича в началото
на брега, а по-нататък
има само вълни,
страстни вълни и любов...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lariohha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-17
прочитания: 137
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223905
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73800
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970