Приказките ми са...

Разказвам приказки
и приказките ми са...

абе кой въобще ги слуша
разказвам ги когато има нещо
просто нещо за разказване
вървят
като
воловете на нивата
по тънката бразда
по жицата
по линията на ръката ми
на лявата
вървят
с ужасно тежките си мисли
но аз не ги разбирам
и не слушам...

та затова и тази приказка
не я разбрах
за братята
и златната...
не...
за реката и бистрата...
не бе...
за малката нощна музика
и русалката...

Разказвам приказки
и приказките ми са...

патерици които си нося
от миналото
за напред
като накъсани от вопли
междуредия
да се достигна
там
където бях
или бих искал да бъда...

защото никак не съм
приказен
там където съм...

и ме е срам да се разказвам...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-17
прочитания: 189
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43678
   Съобщения: 185199
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61809
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581