С ДВЕ ЛИЦА

И въглени опариха ръцете...
След думите безчестни се стъмни...
Увяхнаха мечтите, като цвете...
Посърнаха красивите очи...

До вчера устните шептяли
най-прекрасните, добри слова,
днес безумие познали
зверски късаха от моята душа.

До вчера дланите гальовни,
прегръщали през сълзи любовта...
Днес как да вярвам, че са твоите -
те носят страшна празнота...

След теб остана пепелище,
угаснало в една сълза...
Тя с болка ми напомня още,
за измамната ти топлина.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf