СЛЕД ТЕБ

Отмиля ми домът. Там е тихо и пусто...
И е тъмно под всички запалени лампи...
Няма нищо различно, всичко в него е същото.
Само аз не приготвям вечеря за двама.
Бродя дълго сама по среднощните улици
и разказвам на вятъра свойта истинска приказка...
Имам време за себе си, а защо ми е тъжно?
Та нали свобода аз самата поисках?
Стрелят в мене от упор запердени прозорци.
Ако можех за миг да забравя адреса си...
Но се връщам обратно и ме гледа отгоре
мътножълта луна - като лик на обесен.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-17
прочитания: 146
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43697
   Съобщения: 185976
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61855
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582