В стаята остават спомени самотни. А детските гласчета тичат вече вън. Пораснали, красиви и грамотни. Времето отлитна като в хубав сън.
А бяха плахички, несигурни и стреснати. В очите им се криеха: очакване, надежда и трепетна сълзица тайно блеснала. Ръка погали ги с топлота и нежност.
И ден след ден посрещаше ги тази фея с добрина и обич и с усмихнато лице. Заедно четяха, пишеха, играеха и пееха. И обичаше ги силно като своето дете.
Научиха се как да учат себе си и другите. Израснаха и вътрешно и външно - с лекота. Крила разтвориха - красиви, пеперудени. И литнаха готови да откриват нови чудеса.
