Моето коте го няма

 Вечер щом  се прибера,

отново ме пронизва болката,

чувствам се толкова сама,

осъзнавам, че го няма котето.

То ме посрещаше преди,

щастливо, защото се прибирам,

но сега е различно, напират сълзи

и бавно умирам.

Няма го Мони, няма да се върне,

няма да се усмихна вече,

толкова празна е старата къща

без него.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf