Да счупим този лед

Живеем в безпричинна меланхолия,
разкъсвани от явно безразличие.
В театъра с поредната си роля
печелим точки със едно двуличие.

Студени сме. Мълчим небрежно.
Наистина това ли беше нужно?
Издъхва позабравената нежност
и близкото отдавна ни е чуждо.

Осезаемо тежи това мълчание.
Защо не сме щастливи, весели?
Изчезнаха красивите желания,
спокойствието на липи и кестени.

На чувствата кога ще дойде ред?
На щастието малко или много.
Сега със теб да счупим този лед.
А под леда се крие огън...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf