клавишно
капките почукват
по стъклото
и се оглеждат
в погледът ми замечтан
сякаш търсят пристан
в който да се приютят
уморено
се протяга и небето
от облаците
натежели като
мисли
дали ще превали
в следобедът
подпрян лениво
по тихите ми рамена?
престорвам се на лъч
и си играя с пръстите
които пишат стих
за този тъжен ден
във който
гълъб бял
се спря в перваза
внезапно преболя
