СКИТНИК МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ

В прегръдките на нечия измяна,

в очите на потънал ореол,

във полетите на измислената драма,

зад зидовете на поредния затвор.

Забързана душата си отива,

наметнала с вината своя взор,

поредната лъжа ще е невинна,

разкъсана от кучешкия мор.

От побеснели сълзи стене пак небето,

завито е със мрачни пелени,

от облаци лицето е превзето,

крещи смирено...чуваш ли, кажи?

Прогледна ли, когато ослепявах,

заспиваше, когато скрих съня,

поряза се на чуждо огледало,

и образа си тленно разпиля.

Сега е късно вече да се раждаш,

вселената загърби твоя път,

ще скиташ сред звездите сластно,

за кой ли път...не си от плът и кръв...

16.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf