И колко е безсмислен днес завоят

когато няма кой самотният семафор,

в свободната му светлина да оцвети.

И как се удрям челно – като в писта

в която тясното но липсващо начало

белязано е с обич за късмет...

Дежурна е усмивката на залеза

и слънцето е топло - по принуда

а онзи дъжд тежащ в зениците

намира смисъла в това да не изплаче

последната сълза подпряна

в основата на първото стъпало...

Безсмислен е и този лъч надежда

когато нямам нужда да го отразя.

А аз вървя усещащ но предричан,

по улици потънали във тротоарна красота.

Където е излишен единствено мечтателя

нарекъл себе си – прозрачен...