За ****

Среднощен час - изпълващата тишина.
Реже в мен – Болката!
- Ех. Борбата Гулият и Давид.
Правдината търся някъде в необятното.
Тежки думи звучат. Разделящо в мен
- Черно и бяло, цветовете на живота и смъртта.
Поискай за да ти се даде - Къде ли е?
Съществува ли таз правдина.
По добре нека аз да дам.
Записки вътре в мен.
- Невероятно - но дилема ли е това?
Имало едно време на приказката стара. Не!!!.
но аз съм жив и живея.
Нека да бъде За ****.
И шрифта малък аз ще разчета.
Среднощният час свършва и идва светлина.
Цветът. Колко е бяло За ****.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-17
прочитания: 179
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43697
   Съобщения: 185976
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61855
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582